Новини

Туберкулозата все още е сред най-смъртоносните инфекциозни болести

24 Март 2021

Туберкулозата все още е сред най-смъртоносните инфекциозни болести

Световният ден за борба с туберкулозата - 24-ти март се отбелязва вече 139 г. Според данни на СЗО за 2019 г. 10 000 000 души са се разболели от туберкулоза, а 465 000 от резистентна към лекарства туберкулоза. Отбелязването на този ден цели повишаване на обществената информираност за тежките здравни, социални и икономически последици от болестта - един от най-смъртоносните инфекциозни убийци в света. Глобалните усилия за борба с туберкулозата са спасили приблизително 63 милиона живота от 2000 г. насам.

Доктор Лиляна Чунева е специалист вътрешни болести - пневмология и фтизиатрия в МК „Доверие“. Тя е категорична, че профилактичните прегледи и ваксинацията са сред най-важните стъпки за превенция.

 


Защо наричат туберкулозата „жълтата гостенка“ и защо най-старата инфекциозна болест в света е все още сред най-смъртоносните?

В исторически аспект туберкулозата (ТБК) е едно от най-древните инфекциозни заболявания. Доказателство за това е, че туберкулозни поражения на гръбначния стълб и тазобедрените стави са установени в египетските мумии. ТБК е заболяване, което може да се развие във всички органи и системи на организма, но най-често засяга дихателната система. Причинителят й е идентифициран за първи път от Робърт Кох, който представя откритието си на 24.03.1882 г пред Дружеството по физиология в Берлин, за което получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1905 г.

В миналото българския народ е наричал ТБК “жълтата гостенка”, заради най-характерните й признаци - прогресивната кашлица,  отслабването и общия вид, който са придобивали болните.

Въпреки постигнатите успехи в областта на инфекциозната патология през изминалото столетие, ТБК запазва своята значимост и все още представлява сериозно предизвикателство. В световен мащаб след 1990 г. се отбелязва повишаване на броя на болните с ТБК. Този “ренесанс” се дължи на развитието на HIV/ СПИН епидемията, на появата на нечувтствителни на съществуващо лечение туберкулозни щамове (поради неправилно и неконтролирано провеждано лечение и мутациите на бактерия), на подценяването на проблема от страна на медицинската общност и на правителствата, висок процент на скрита болестност и хронични форми на заболяването, както и на увеличените миграционни процеси. Още през 1993 г СЗО изрази тревогата си от тенденцията за нарастване на разпространението на ТБК и декларира, че тя представлява глобална опасност и световен здравен проблем, който се нуждае от спешни мерки за действие.

Ежегодно в целия свят заболяват от ТБК 4-8 милиона души. Броят на активно болните е около 15-20 мил. Всяка година жертви на ТБК са 3 милиона души, а до третото хилядолетие се очаква смъртността от ТБК да нарасне няколко пъти. 

 

Кои са рисковите групи?

Източник на ТБК инфекция са болните хора и животни. В зависимост от локализацията и фазата на ТБК процес, туберкулозните бактерии могат да се отделят с храчките, урината, гнойта, млякото и други екскрети (слюнка, пот). Основният начин на заразяване е въздушно-капковия в 90 - 99 % от случаите. Реактивността на организма-приемник има значение за възникването и протичането на ТБК инфекция. Известно е влиянието на околната среда като климат, хранене, условия на труд  и бит и социалната среда върху съпротивителните сили на организма. Голямо значение за промените в реактивността на организма  имат и т.нар. вътрешни фактори:

  • Възрастта - в ранна детска и старческа възраст защитно-приспособителните механизми са по- слаби, поради анатомо- физиологични и имунни особености.
  • Болестни състояния - диабет, алкохолизъм, хронични стомашно-чревни, вирусно- инфекциозни заболявания, които влошават имунната защита.
  • Дълготрайна употреба на кортикостероиди и имуносупресори, които потискат защитните сили.
  • Някои хронични възпалителни белодробни заболявания и туморни процеси, които увреждат локалните защитни механизми.

 

Увеличава ли се опасността от туберкулоза в контекста на пандемията COVID-19 – вирус, който също атакува белите дробове?

ТБК е инфекциозното заболяване с най-голяма смъртност преди Ковид-19. Пандемията от Ковид-19 доведе до намаляване възможността за ефективна диагностика и лечение на ТБК. Над 1 млн. пациенти, които е трябвало да се диагностицират и лекуват, са пропуснати, поради намаления достъп до здравните служби. В някои от най-засегнатите от ТБК страни, броят на диагностицираните с ТБК инфекция е паднал на 41% от предходната година, връщайки ни в борбата с ТБК назад, както преди 12 години. Всичко това само по себе си, води до повишено разпространение на ТБК инфекция.

Важно е и да се отбележи, че туберкулозно болните, когато се разболеят от Ковид-19,  са с три пъти по голям риск от смъртен изход.

 

Можем ли да разпознаем туберкулозата? Какви са първите симптоми?

Няма строго специфични симптоми, по които категорично да поставим диагнозата ТБК. Диагностиката й е комплексна – въз основа на клинични,  лабораторни и рентгенови данни. При ТБК инфекция могат да се проявят симптоми, характерни за различни други заболявания, поради което неслучайно я наричаме “великата имитаторка”. Възможно е клиничните ѝ  симптоми да са слабо изразени, да протича безсимптомно и да бъде установена случайно по време на рентгеново изследване по друг повод.

Симптомите могат да се разделят на общи - раздразнителност, безсъние, загуба на телесно тегло, изпотяване, продължителен фебрилитет, намалена работоспособност и симптоми от страна на най-често засяганата дихателна система - кашлица, бодежи в гърдите, кръвохрачене (най-честата причина, поради която пациентите търсят лекарска помощ).

 

Какво означава латентна или скрита туберкулоза ?

В човешкия организъм причинителят на ТБК може да съществува дълго време (в спящо състояние) и да се активира под влияние на неблагоприятни фактори, при което да се развие заболяването. Предполага се, че една трета от населението на Земята е инфектирано с туберкулозни бактерии, т.е. 2 млрд. души са с риск от развитие на заболяването туберкулоза. Латентната туберкулозна инфекция се дефинира като безсимптомно състояние при лица, инфектирани с туберкулозни бактерии, при които няма клинични, микробиологични или рентгенологични данни в подкрепа на активно туберкулозно заболяване. Тези хора не проявяват симптоми на активна ТБК и не са заразоносители, но са с повишен риск за развитие на активно ТБК заболяване и могат да станат източник на инфекция.

Лицата с повишен риск за прогресиране на латентна инфекция в активна ТБК са: HIV позитивни, новородени и деца под 5 г. възраст, лица, подложени на имуносупресивна терапия, лица с хронични заболявания, лица с поднормено тегло, пушачи и лица, злоупотребяващи с алкохол и наркотични вещества. Диагностицирането на латентната ТБК инфекция цели идентифицирането на тези лица, които следва да получат превантивно лечение или да подлежат на клинично наблюдение, като по този начин се намалява риска от развитие на активна ТБК в бъдеще или се спомага за ранното ѝ откриване и така се намалява разпространеното на ТБК инфекция.

 

Какви могат да бъдат последиците от нелекувана туберкулоза?

Последиците от нелекуваната ТБК могат да се разделят на две групи. С ефект върху околните  т.е. разпространение на заболяването и с ефект върху конкретния пациент - продължителна температура, отпадналост, отслабване, храносмилателни разстройства, сърдечно-съдови нарушения, наслагване на други инфекции, разрастване на неефективна тъкан в засегнатия орган с развитието на неговата недостатъчност (дихателна, сърдечно-съдова, бъбречна) и смърт.

Темата на Световния ден на туберкулозата 2021 г. е „Часовникът тиктака“ и изразява усещането, че светът се изчерпва в противодействията си на туберкулозата. Какво е важно да знаем, за да се предпазим ?

Важно да знаем, за да се предпазим, е да спазваме рационален хигиенно-диетичен режим (двигателна активност, закаляване, балансирано хранене, избягване на физическо и психическо пренапрежение, избягване на тютюнопушене и злоупотреба с алкохол и наркотични вещества). Всички хронични заболявания трябва да бъдат под задоволителен контрол, в ремисия. Да се осъществяват профилактични прегледи и изследвания, и не на последно място – ваксинация.