Новини

Как стресът влияе на функцията на щитовидната жлеза

27 Май 2021

Как стресът влияе на функцията на щитовидната жлеза

Добре известно е, че стресът може да окаже голямо въздействие върху здравето ни, но може би по-малко известното е, колко силно стресът може да повлияе не само на риска от автоимунно заболяване, но и на функцията на щитовидната жлеза.

Не само стресът е потенциален катализатор за развитието на проблеми с щитовидната жлеза, но и повечето хора, които имат проблеми с щитовидна жлеза, изпитват трудности да се справят с него. Когато тялото не е достатъчно силно и здраво, то не може да реагира и да отблъсне ежедневните стресови ситуации в живота. „Управлението на стреса е неразделна част от процесите по справяне с разстройството на щитовидната жлеза.“ – споделя д-р Величка Рашкова, ендокринолог в МК „Доверие“.

 

Как стресът влияе на заболявания на ендокринната система и по-специално на щитовидната жлеза?

Стресът може да е физически или психически, но винаги е важен рисков фактор за човешкото здраве. Заедно с наследствените причини и замърсяването на околната среда, той влияе отрицателно и на мъже, и на жени.

Обичайно стресът води до активиране на хипоталамо - хипофизно – надбъбречната ос и в крайна сметка причинява повишена продукция на т.н. стресови  хормони - кортизол, адреналин, норадреналин.  В резултат се активира  симпатиковата нервна система, а респективно и  цялата периферна, както и централната нервни системи.  Следва  покачване на пулса и на артериалното налягане, съдовете се свиват, повишава се мускулното напрежение, покачват се стойностите на кръвната захар. Така организмът се  подготвя за справяне с настъпилата застрашаваща ситуация.

Острото и продължителното влияние на стреса и активирането на  тези системи водят до изтощение и промени в ендокринната и имунната системи. В повечето случаи са причина за възникване на автоимунни  и други  ендокринни заболявания.

Най изразена е връзката между стреса и Базедовата болест. Това е автоимунно заболяване, при което има налична повишена функция на щитовидната жлеза и  повишена  продукция на  тиреоидни хормони. Клинично се  изявава с нервност, напрежение, сърцебиене, покачване на артериалното налягане, повишено изпотяване, редукция на тегло и др. Други заболявания, които са свързани  с тези симптоми са базедовифицираната нодозна струма, Тиреоидит на Хашимото  и други хронични тиреоидити.

Стресът също така може да доведе до изява на Захарен диабет, Артериална хипертония,   влошаване контрола при пациенти със Захарен диабет, изтощаване и отслабване на имунната система и възникване на инфекции.

 

Можем ли да твърдим, че напоследък по-натовареният ритъм на живот изостря тези заболявания и защо?  

Разбира се, натовареният ритъм на живот, стремежа към справяне с предизвикателствата в професията, желанието за развитие и професионално израстване, продължителното работно време, липсата на достатъчно време за почивка и забавления, работата на смени и особено наличието на нощен режим на работа, повишената употреба на стимулиращи напитки като кафе и чай – всички те водят до нарушаване на денонощния и циркадния ритъм на регулация в организма. Стимулирането на  хипоталамуса и хипоталамо-хипофизно надбъбречната ос, заедно с повишения  синтез на стресови  хормони са причина за възникване на заболявания като метаболитен синдром, Захарен диабет,  тиреотоксикоза, Адисонова болест и други.

Наличието на стресови ситуации води до промени в организма, целящи справяне със стресовата ситуация. Но в случаите, когато това въздействие е продължително и оранизма няма време за възстановяване се стига до изтощаване и до възникване на заболявания.

 

Какви мерки на превенция можем да предприемем?

За да се предпазим от  възникване на такива ситуации и заболявания, на първо място трябва да установим причините за повишения стрес и след това  да се опитаме да ги отстраним.

Три от най-важните мерки за превенция и справяне със стреса, които можем да предприемем са:

Създаването на правилен режим на работа и почивка - включването на спортни занимания, йога, разходки сред природата, танци, присъствие на концерти, кино, театър, слушането на музика, четене, срещи и разговори с приятели.

Промяната в стила на живот - спазването на здравословна диета с повече свежи плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, риба, избягването на рафинирана захар, готварска сол и животински мазнини, както и включването на редовна двигателна активност.

Посещението на балнео курорти и СПА процедури – физиотерапия, психотерапия, автотренинг, масаж, релаксиращи процедури, забавления и не на последно място  достатъчно сън.

Много важна профилактична мярка е редовното провеждане на профилактични прегледи и изследвания, особено при наличие на наследствени фамилни  и генетични фактори, както и при наличие на рискови фактори в работната и битовата среда. Те ще подпомогнат ранното откриване на  промени в човешкия организъм, които биха могли да бъдат контролирани и да се предотврати изявата на сериозни  и дори  фатални заболявания.

Борете се срещу неблагоприятните  фактори, старайте се да спазвате здравословен начин на живот и провеждайте редовно профилактични прегледи, за да сте здрави.