Новини

Проф. д-р Владислав Христов започва да извършва планирани операции в МБАЛ „Доверие“

25 Ноември 2020

Проф. д-р Владислав Христов започва да извършва планирани операции в МБАЛ „Доверие“

Проф. д-р Владислав Христов започва да извършва планирани операции в МБАЛ „Доверие“. Той е водещ специалист в областта на коремната и спешната хирургия и е сред лекарите, които успешно прилагат най-съвременните методи и подходи при оперативното лечение на панкреаса, рак на дебелото и правото черво и неговите усложнения, заболяванията на жлъчно-чернодробната система, реконструктивни операции на жлъчните пътища, рак на стомаха и други. Основоположник е на лечението на трудно заздравяващи рани и на обучението на медицински кадри от тази сфера в България.

Съосновател и председател на Българската асоциация за лечение на рани, която е приета през 2007 г. за член на Европейската асоциация за лечение на рани, проф. Христов публикува и разпространява опита и стандартите на Европейската асоциация за лечение на рани в България, както и собствени проучвания по тази тема. Създал и провел модули за обучение на специалисти в областта на лечение на трудно заздравяващи рани.

От ноември 2020г. проф. Христов започва да извършва планирани операции в МБАЛ „Доверие“, а заедно с това да обучава медицински специалисти, които да се занимават с лечение на рани в България на международно ниво.

 

Как се роди интересът Ви към лечението на трудно заздравяващи рани?

В края на 90-те години беше, мисля, ни поканиха на една конференция в Щутгард, под егидата на Европейската асоциация за лечение на хронични рани. Бях силно впечатлен от организацията, начина, по който обществата са организирали грижата за тези болни и правилата, които се спазват.   Тогава видях за първи път, че има други превръзки, други методи на лечение, друго отношение към един голям проблем, който е не само здравен, но и социален. Социален, тъй като тези болни поради здравния си проблем не са интегрирани напълно в обществото – по начин на живот и трудова реализация.

Какво разбираме под „трудно заздравяващи рани“?

Това са рани, които се причиняват основно от придружаващи заболявания. Например след инсулт, хората се залежават. Това се отнася и за болните от диабет.  Но има и травматично болни, които са неподвижни - например  болни с  параплегия – стоящи в колички, в инвалидни столове. Такива заболявания могат да са артериални - съдовата недостатъчност на крайниците, разширени вени, възпалителни заболявания, при които се получават рани на кожата на крайниците. При залежаването се получават огромни рани на гърба. Те се инфектират и болните загиват рано или късно. Заради тези рани се извършват много сериозни манипулации, може да се ампутират крайници.

Защо решихте да развиете в България съвременните методи за лечение на трудно заздравяващи рани?

След като се запознах с проблема, видях, че това е нов хоризонт и крие големи възможности за работа. Така създадохме преди 20 г. Българска асоциация за лечение на рани. Започнахме с идеята да пренесем международните практики, опита на европейската асоциация. Малко по-късно, България също стана член. Грижата за хората с трудно заздравяващи рани първо е свързана с развитието на индустрията в областта на превръзките, на лечението и третирането на раните с нови медикаменти, несвързани с кислородна вода, йод и риванол. С годините успяхме да популяризираме методите и в България. На много малко места се познава точно този тип работа, но вече се забелязва разлика.

Хирурзи ли членуват в Българската асоциация за лечение на рани?

Не, напротив, няма хирурзи. Хирурзите имат друга задача. Много рядко се налагат хирургични обработки на раните и те не са някакво предизвикателство за хирурга. Раните трябва да бъдат третирани по правила. В България с това се занимават най-различни лекари и сестри, напоследък, без да има уточнение и стройна система, какви трябва да бъдат тези лекари и тези сестри. Сестрите се квалифицират. Конгресите, които се провеждат ежегодно са огромни, с участие на близо 10 000 души от целия свят. Изключително голям е интереса към този проблем. В международната практика има много сериозна система за наблюдение, за домашен стационар, посещения и нови методи за лечение, свързани с т. нар. “постоянно негативно налягане” или вакуумна аспирация, която човек може да носи в джоба си, ако има рана, която не заздравява. Не е нужно да я превързва с йод и да куца, а да осъществява едно постоянно лечение и да бъде на работа, да се реализира максимално пълноценно.

Планирате да работите по създаване на такъв център в МБАЛ „Доверие“?

Намерението ми е да обуча медицински персонал, който да се занимава с лечението на рани. Не само да давам консултации. Това е и част от разговорите, които водим с МБАЛ „Доверие“. Отначало ще започнем под формата на свободен прием, отваряне на кабинет, в който да преглеждам. Важно е да започнем да прилагаме алгоритъма, който трябва да се спазва. По света за това има центрове, защото  не е нужно тези болни да бъдат в болница, освен за по-сериозни интервенции. Хората обикновено искат техните роднини да бъдат настанени в болница, защото грижата за тези болни е много сериозна. Искам да разработим тези методи и в България, защото това действително е важен социален проблем.

Започвате в много труден период за здравната система…

По време на първата COVID криза, имах пациенти, които са със злокачествени заболявания и трябваше да бъдат оперирани. Предложих им като място за извършване на операциите болница Доверие. Оперирах тук, всичко мина добре. Те бяха гледани много добре. Запознах се с персонала, с операционната на хирургичното отделение и впечатленията ми са много добри.

Има хора, които желаят да се лекуват при по-добри условия, без напрежението и суматохата на държавната болница. Днес болниците вземат всички мерки, поне това, което виждам и в „Пирогов“ и тук в „Доверие“. По отношение спазване на правилата, мерките са такива, каквито трябва да бъдат по света.

Пандемията причина ли е хората, които имат планирани операции, по някакъв начин да ги забавят във времето?

Вирусът не е единствената болест, от която хората боледуват. Има много болести и трябва да бъдат лекувани и един от методите за лечение е операцията при някои заболявания. Лошото е, че всъщност когато се съчетае сериозна болест, говоря от познатите до сега, и корона вирус това усложнява състоянието на самия пациент, повишава риска.

Няма никаква разлика от това, което беше и това, което е сега. Просто това е реалност и ние трябва да живеем в тази реалност. Не можем да кажем, че тя не съществува или пък да избягаме някъде.

Може да бъдат отложени операции, които и преди е можело да бъдат отложени. Сега, ако има злокачествено заболяване и по протокол трябва да бъде опериран пациентът, операцията трябва да се извърши. Независимо, че сме в такава обстановката. Ако имате обаче херния може да изчакате да отмине този опасен момент и да бъдете оперирани в по-малко рисков. Винаги е било така. Нещо, което не е наложително в момента, може да бъде отложено.