Новини

Наднорменото тегло и тютюнопушенето увеличават риска от инсулт

20 Октомври 2020

Наднорменото тегло и тютюнопушенето увеличават риска от инсулт

29 октомври е обявен за Световен ден за борба с инсулта, а според информация на  Световната организация за инсулти – на всеки шест секунди някъде по света умира човек от мозъчен инсулт. Болестта е водеща причина за смъртност по целия свят.

Инсултът или още мозъчен удар е остро нарушение на кръвообръщението на мозъка, вследствие на което се получават увреждания на мозъчните функции с различна степен на поражение. Медицината разглежда два вида инсулт - исхемичен и хеморагичен.

Според невролозите д-р Меглена Пигова и доц. д-р Димитър Чакъров, част от екипа специалисти на МБАЛ ДОВЕРИЕ, симптомите на инсулта са разнообразни и зависят от това коя част на мозъка е засегната и какъв вид  е инсулта. Дали някой е получил инсулт се определя при срещата на пациента с невролога, като се снеме анамнеза, ако той е в съзнание или чрез придружаващите го. Провежда се неврологичен преглед и инструментални изследвания и се установява/снема неврологичния статус.

Съществуват и микроинсулти, наречени още преходна исхемична атака, които продължават от няколко минути до няколко часа, но не повече от двадесет и четири часа. Сред рисковите фактори, предразполагащи към получаване на инсулт са прекомерната употреба на алкохол, психоемоционалното напрежение, стрес.

Можем да намалим този риск като спазваме шест важни действия:

- да контролираме кръвното си налягане;

- да проверяваме редовно холестерола си;

- да контролираме кръвната си захар;

- да не допускаме натрупване на наднормено тегло;

- да следим за сърдечна аритмия;

- да ограничим или напълно откажем тютюнопушенето.

В неврологичните кабинети на МК „Доверие” се приемат за диагностично уточняване пациенти със заболявания на централната нервна система (мозъчно-съдови заболявания, сред които инсулт и слединсултни състояния; множествена склероза и други демиелинизиращи заболявания; паркинсонова болест и епилепсия и заболявания на периферната нервна система (радикулити и полирадикулопатии, плексити, неврити и невралгии, полиневропатии).

Диагностичната дейност включва широк набор от изследвания: компютърна томография (КАТ), магнитно-резонансна томография (МРТ), доплерова сонография, електроенцефалография (ЕЕГ), биохимични, имунологични и генетични изследвания.