Новини

Емоции и психологически конфликти в битката- рак на гърдата

25 Октомври 2021

Емоции и психологически конфликти в битката- рак на гърдата

Ето, че стигнахме и до месец октомври. Месецът, който всички приемаме като начало на есента с целия си блясък, месец на тиквите, психичното здраве и най-вече - месецът за превенция на рака на гърдата.

Една диагноза, будеща в нас експлозия от емоции, въпроси, надежди и страхове.

Информираността е една от най-важните стъпки към превенцията и за щастие вече можем да получим много полезни знания по темата директно от специалисти в областта. Къде обаче отива психичния свят на тези хора, борещи се или преборили това заболяване? Тъй като има голям поток от информация къде, как и какво трябва да направи една жена за да се прегледа и получи повече медицинска информация, ние решихме да обърнем по-специално внимание на емоционалните процеси и психологическите конфликти, пред които се изправя всяка една жена изложена на битката – рак на гърдата.

Признавам, че както за много хора, така и за мен, понякога е трудно да говоря на тази тема. Но не трябва да забравяме, колко е важно да разберем емоциите на тези хора, да покажем загриженост, отговорност, емпатия в борбата им. Да сме съпричастни и подкрепящи.

В психологическата литература има не малко изследвания повдигащи въпроса за борбата с рак на гърдата и психичния свят на жената, бунтуващ се с натрапливи мисли, силна тревожност и страх от смъртта.

Ако от медицинска гледна точка, въпросите са много и са свързани основно с биологично-физиологичните аспекти, лечение и терапия, то в психологичен аспект трябва да се вземат предвид множеството индивидуални преживявания на всеки пациент и неговите механизми за справяне.

Поставянето на диагнозата е само началото на битката, водеща след себе си амбивалентни емоции, срам и страх. Ето защо е важно, не само да говорим за това, но и да помагаме на всяка жена индивидуално да преминава през този път, максимално съхранявайки женствеността, самоувереността и социалния си живот.

Един от най-разпространените симптоми при жени, диагностицирани с рак на гърдата е депресията.

Симптомите варират и често се влошават в хода на лечението на рака. Развитието им продължава дълго след края на раковата терапия и влошава прилепването на пациентите към лечението, оцеляването, управлението на симптомите и качеството на живот след това. Страхът и тревожността остават, въпреки големият процент излекувани от това заболяване. Една от основните цели в терапевтичната работа е ограничаването на развитието на депресивната симптоматика и усещането за празнота, като насочим фокуса върху жизнените събития, повдигане на самочувствието и себеоценката на жената.

Както не рядко съм посочвала, терапията е строго индивидуален процес, който лежи освен на дълбока теория и клинични проучвания, най-вече на връзката между терапевт- пациент. Това е една деликатна основа, която дава началото на качествена работа.

За никого не е тайна, че не малък проблем, пред който се изправят жените с рак на гърдата е т.н. нарушена самооценка, свързана с женствеността и женската енергия като цяло. Косата и гърдата като символи на тази женственост са силно засегнати вследствие на химиотерапията и това буди силни емоции на тъга, гняв, страх и загуба на идентичност. В такъв момент е важно да открием силните страни на човек, да изведем на преден план емоциите, да работим с тях и да подпомогнем възвръщането на тази самооценка.

Вътрешната борба е многопластова и интензивна. Болката и срамът, които изпитват тези хора, заслужава силно разбиране, подкрепа и безусловно приемане. Не рядко се случва и срамът дълго да съпътства живота на хората, поради видимостта на болестта. Всеки поглед от другите или в огледалото е източник на тревога и силна емоционална битка със себе си.

Според много проучвания, депресията не се случва във вакуум, а по-скоро се влияе и засяга психосоциалната среда на пациента. Промените във връзките или други жизнени събития могат да предизвикат тези депресивни епизоди. Основните подходи в терапията засягат стигмите около тялото, сексуалността, женствеността и самочувствието на жената.

Диагнозата на рака на гърдата представлява важна промяна в живота на човека.

Способността ни да помагаме на пациентите да се справят с живота и промените в междуличностните отношения, които често са свързани с депресия, както и намирането на смисъл на живота в криза, е в основата на работата, както на нас – които се грижим за психичното здраве, така и на всички лекари участващи в тази битка.

Диагностиката и лечението на рак на гърдата, са сами по себе си ясно стресиращи събития. В съчетание с инвазивни медицински процедури със странични ефекти на лечение като болка, гадене, повръщане и умора, те променят цялостно живота на болния.

Много често ставаме свидетели и на повтарящи се мисли за повторна диагностика. След лечението, много оцелели изпитват т.н. остатъчна психологическа стъпка от диагнозата, смени в социалната подкрепа, страх от рецидив и страх от смърт, което можем да свържем с преживяванията при пост-травматично стресово разстройство.

Психосоциалните интервенции, насърчават оптимистичните оценки, изграждат добра връзка със себе си, засилват социалната подкрепа и са от полза за жените, лекувани и лекуващи се от рак на гърдата. Тези интервенции често включват обучения за придобиване на нови умения, както и релаксация, приемане и работа в група.

Именно терапевтичната работа в групи, помага да се намали емоционалното отчуждаване на пациентите и да се постигне дълбока връзка, съпричастност и отговорност към превенцията и лечението на това заболяване.

Всички ние носим в себе си екзистенциалния страх от смъртта, но когато се сблъскаме с тежката диагноза и започнем битка с нея, често стигаме до отчаяние, отказ, отричане и всички етапи на траур. В тези моменти всеки от нас има нужда, както от собствените си ресурси, така и от помощта и подкрепата на близки и специалисти.

Всяка информираност за здравето ни, било то психично или физиологично, е стъпка напред към разрушаването на стигми и предразсъдъци. Помага ни да се чувстваме значими, сигурни и отговорни.

Приемането на болестта, ежедневната борба и подкрепа по пътя са в основата на доброто функциониране на човек.